Преди 7 месеца
четвъртък, 27 юни 2013 г.
сряда, 26 юни 2013 г.
вторник, 25 юни 2013 г.
Първи стъпки в шитата дантела
Необходимите материали са парче плат, здрав и тънък конец и обикновена игла за шиене.
1 ред
Върху ръба на плата правим “мрежичка” от възелчета през около 5 мм – бодем в края на плата, конеца трябва да бъде върху иглата, а края на конеца от ушите на иглата се намотава 2 пъти от дясно на ляво. Издърпваме иглата и стягаме възела. /снимки 1, 2, 3/
 |  |  |
2 ред
На следващия ред правим стълбчета или панделки по избор.
Стълбчето се изработва по следния начин: оставяме по-дълъг конеца преди да стегнем възела върху една от мрежичките. Връщаме конеца успоредно, хващаме с иглата двата конеца и края откъм ушите на иглата навиваме 2 пъти от дясно наляво. Стягаме възела в горния край. /снимки 4, 5/
 |  |  |
Панделката се изработва по-трудно от стълбчето. Тя представлява две стълбчета хванати по средата.
Правим първото стълбче, започваме второто, по преди да направим възела в горната му част, правим възел с които хващаме по средата първото стълбче и частта от недовършеното второ. Навиваме отново конеца 2 пъти по познатия ни вече начин и стягаме възела. Вече можем да завършим панделката с възел в горната част. /снимки 6, 7/
 |  |  |
3 ред
Като приключим реда с панделките или стълбчетата правим един ред мрежичка. /снимки 8, 9/
4 ред
След него реда е 3 мрежички, 1 скобичка – прескачаме 2 кутийки от долните мрежички и правим възелче в третата, като оставяме конеца по-хлабав, след това пак 3 мрежички. /снимка 10/
 |  |  |
5 ред
Мрежичките са 2, дълга скобичка с възел по средата на долната, втора дълга скобичка до мрежичката, 2 мрежички. /снимки 11/
Ако ви свърши конеца, смяната се извършва по сладния начин – стягаме последния възел добре и режем конеца почти до него, с новия конец правим ново възелче, което е точно зад старото. /снимки 12, 11/
6 ред
Мрежичката е 1 – върха на триъгълничето. /снимка 13/ Връщаме конеца в основата на триъгълничето и правим във всяка кутийка от мрежичката ушенце. /снимки 14, 15/
 |  | |
Ушенцето се изработва по следния начин: възелче в кутийката, следвано от второ възелче в същата кутийка, като конеца между тях се оставя да стърчи около 3 мм. Ушенцата се използват за завършване на дантелата. По желание преди второто възелче може да се наниже мънисто или пайета. Поради гъстото разположение на възелчетата, завършека й с ушенца я прави по-здрава и втвърдява края й.
От последната кутийка правим дълга скобичка и 3 мрежички. Работим само върху тази висока част на дантелата. Следва частичен ред от 2 мрежички и още един такъв от 1 мрежичка – върха на това вече не триъгълниче, а квадратче. /снимки 15, 16/ Връщаме конеца в края на квадратчето, като правим ушенца във всяка кутийка. /снимка 17/ В най-високата част на квадрата, където кутийката е само 1 се правят 3 ушенца.
 |  |  |
Правим скобичка и връщаме в най-дясното триъгълниче. Завършваме и там с ушенца. /снимки 18, 19/
По-простичките дантели с малко орнаменти могат да се правят без предварително нарисуван модел. Но ако дантелата е сложна, с много редове и различни орнаменти, по-добре си я нарисувайте, за да няма изненади.
Далеч съм от мисълта, че от този материал ще се научите да правите шита дантела, но поне ще придобиете представа за техниката на изработка, да я разпознавате и цените, защото тя е едно от националните ни богатства с което можем да се гордеем.
 източник http://www.handmade-bg.com/2010/04/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0/ |
Шита дантела - кене
Eдна от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени е кенето. Тя се изработва с обикновена игла за шиене и конец върху парче плат, върху предварително изплетена основа на една кука или още по-уникалната технология – върху основа от конски косми.Разпространена е в цяла България, като в различните региони е известна с различни имена – „кене“, „зарафлъци“, „кукла“ и др.Тази дантела води началото си от изтока. Намира приложение в облеклото на българи, турци, гърци, арменци…
Кенето се работи с единичен и двоен възел. Единичния възел се използва за съединителни шевове и изработка на салфетки и мильота. Получават се красиви фигурки изобразяващи елементи от българската флора и фауна. Българката умело украсява с тях пазви, огърлиета, кърпи,забрадки, спално и лично бельо.
Кенето е най-фината дантела. Причината е, че конеца върви само от един кат. При калоферската дантела конците вървят винаги по двойки, а при плетенето на една кука – най-тънката част, синджира се състои от поне 3 ката конци. Това го прави феноменално и уникално красиво.
от интернет
Кой е измислил дантелата?
Не съм сигурна, че темата за дантелата е интересна на много хора, но аз ще се опитам накратко да разкажа за възникването на дантелата, начините на изработване и местата, където се е разпространявала най-много.
Ако попитате някого какво знае за дантелата, ще ви отговори, че тя е възникнала в Европа, но това няма да е вярно. Дантелата води началото си още в древността, по някои данни 2000 години преди Христа. Не е известно точното място, но вероятно е в близкия или средния изток: Армения, Палестина или Вавилония. Тя се изработва с игла и конец като се оформят малки възелчета и дъгички. Този вид се нарича арменска дантела. Позната е също и като палестинска, или назаретска дантела. Разпространила се е на запад – в Тунизия, във Финикия, в древен Рим, в средиземноморските страни. Интересно е, че и индианските племена са шили дантели. Явно, това е изкуство, разпространено сред древния свят, което постепенно замира.
Истинското разпространение на дантелата започва около 13 век след Христа в Европа, сред тогавашната аристокрация и кралски дворове. Масово дантелата навлиза в живота на хората и започват да се оформят различни плетачески центрове, известни и до днес, които са станали нарицателни имена на определен вид: венецианска дантела, тенерифе, ретичела, редфордширска, генуезка, брюжска, алансонска и т.н. Начините на изработка също се променят. В действие влизат вече совалки, куки и други помощни средства.
Дантелите са се изработвали само ръчно до започване на развитието на промишлеността и изобретяването на тъкачните станове. Днес много от видовете дантели се изработват фабрично за масовия потребител.
Няма да се впускам в повече подробности. Всеки заинтригуван може да намери в Интернет прекалено много информация„ Искам само да спомена, че в България през годините след Освобождението 1878 г. най-разпространени са арменскатадантела /кене/, совалковата дантела /Калоферска дантела/, поанласът /английска или румънска дантела – съчетание на шита дантела с изплетени на една кука ширити/, немската дантела /на една кука/ и плетената дантела на 5 куки.
понеделник, 24 юни 2013 г.
Плетене от вестници
Да започнем с изработването на заготовките (тръбичките от вестник). Преди да правите каквото и да било, ще трябва да си набавите инструмент, с който да навивате хартиените тръбички. За целта, може да използвате: спица от колело на велосипед, тънък шиш или заваръчен електрод, чиято изолация сте премахнали предварително. Дебелината на вашият инструмент, трябва да бъде около 1,5 мм. Идва ред на хартиените ивици. Техните примерни размери са 27 см на 9 см. Разбира се,тези размери са примерни и ги давам само за да имате отправна точка, от която да стартирате. С течение на времето, от практиката си, вие сами ще определите за себе си кое е най-доброто за вас. Навиването на тръбичката става като поставите инструмента си върху единият край на хартиената лента под ъгъл 45 градуса и започнете да усуквате хартията около него. Навита по този начин, в края тръбичката се залепва с капчица лепило. Ще забележите, че единият край става тесен, а другият широк. Това не е грешка. Точно тази особеност ще използвате по-късно за удължаването на тръбичките. Някой от вас може би ще се запитa – защо ъгъл 45 градуса. Това е така, защото ако измените ъгъла прекалено много, вашите тръбички ще стават или много твърди и трудно ще се огъват или пък прекалено слаби и ще се късат. След като направите достатъчно заготовки, ако дължината им не ви удовлетворява, може да ги съедините две по две като напъхате тесния край на едната тръбичка в широкия край на другата и го залепите. После с помощта на точилка ги притискате, за да се сплескат. Така работата с тях става по-лесна. Оплитането на съда започва от дъното като вземете нечетен брой тръбички и ги сплетете по показаният на снимките начин. Хващате единия край на тръбичката, която е в повече и започвате да я преплитате около другите. Когато стигнете до края, удължавате я с друга тръбичка и продължавате. Малко по малко основата ще заприлича на кръг, а „лъчите“ постепенно ще се подравнят и ще придобият формата на слънце от детска рисунка. Размерът на кръга трябва строго да съответства на дъното на съда, който ще плетете. В противен случай ще се получи празнина или грозен преход. Поставяте съда върху основата и загъвате лъчите нагоре, подранявате ги на еднакви разстояния и за удобство, докато плетете, ги фиксирате с ластик в горният край на съда (виж снимката). Когато изплетете съда до необходимата височина, загъвате лъчите по показаният начин и ги провирате между тръбичките, за да не се разплетат. За да получите фигурно плетене трябва да сменяте формите на определени етапи. Накрая боядисвате с боя по ваше усмотрение и лакирате.
текст-http://skill-bg.com
снимка- http://toni-tochica.blogspot.com
текст-http://skill-bg.com
снимка- http://toni-tochica.blogspot.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)
